Интересна мисъл действително...
Интересното е, че никога не бих си помислил да пиша за подобно нещо (не за смъртта, тя е куул, за конкретната кончина реално), но просто последните няколко дена не спирам да се фрустрирам от хората около мен, от всичко де що чух и прочетох.
На 25 юни тази година почина Майкъл Джексън...идолът на милиони хора? Кралят на Попа? скандално известната личност? На 25 юни почина известната актриса с ролята си в първите "Ангели на Чарли" и снимала се за Плейбой, Фара Фосет. На 25 юни почина и доайенът на радиото у нас проф.Веселин Димитров, една наистина бележита личност за развитието на радиожурналистиката у нас. На 25 юни са починали още много хора, чиито имена няма да намерите в Интернет. Какви бяха последиците от тези трагични инциденти спрямо нашия живот?
Интернет търсачките в световен мащаб забавиха услугите си, защото милиони потребители са се логнали да потърсят дали новината за смъртта на Джако е реална.
След като са получили конфирмация за въпросното събитие, тези милиони хора вече 3 ден засвидетелстват тъгата си и уважението си към попиконата във всевъзможни Интернет сайтове, блогове, описания и съобщения... колко жалко...жалко е за всички Вас мними скърбящи...
Пиша това, за да изразя отвращението и насмешката си над всички тези показали уважението си хора над човек, който по никакъв начин не е оставил нищо във Вашия живот, а е просто едно публично име. По какъв начин Майкъл Джексън присъстваше в живота Ви през последните години, след замирането на попкултурата в световен мащаб, драги приятели? Може би с хилядите шегички и вицове за педофилията му? Окей, оневиниха го, може и да не е педофил, не е това въпроса. За всички нас в този период на оскъдна информация, знаехме за въпросния господин освен, че пее, че е главно известен с това, че воден от неимоверни комплекси е решил, че цветът на кожата, с която е бил роден и откърмен от любящите си родители, не е подходящ за него, затова си го е сменил по своя воля. Впоследствие слушахме за разводите му, за съмненията му в педофилия, за безчетните операции на носа му. Тази противоречива личност почина и всички бързичко почнаха да му засвидетелстват вечното си уважение...как да покажа уважение към човек, дотолкова комплексиран и мразеш себе си, че да си причини това да прилича на парцалива мумия с разпадащи се съставни части? Как да уважавам някого, който е присъствал в живота ми не толкова с музика, колкото с поведението си. Днес сутринта прочетох дори някъде една девойка как казва, че дори и педофил Джако е велик, а пък и педофилията е нещо нормално в съвременния живот...както обичам да казвам - "жива да не бях" !!! Що за човек може да каже подобно нещо...и то момиче...вероятно ще стане майка 1 ден...не, не дори не искам да си представям, отклоних се от темата.
Малцина от Вас са чували името на проф.Веселин Димитров предполагам. Той бе водещ на първото информационно-музикално радиопредаване у нас, за 10те си години като декан на факултета по журналистика в Софийския Университет той е обучил някой от най-големите наши съвременни журналисти. Хора, които сега влагат наученото, за нашата информираност. ТОЗИ човек оставя следа след себе си, следа, която никой от Вас не може да оцени, защото никъде не е срещал името му в Космополитан, Блясък или не го е чувал докато прищраква Телевизия Планета. Велик българин е това за мен и заслужава всичкото уважение, което мога да му дам. Вместо да го свързваме със скандали и да раздуваме клюки около него, ние ежедневно берем от плодовете на труда му. И малцина от Вас ще го помнят утре. Тъжно е и говори лошо за нас като народ. С манталитета на сеирджии,когото сами си налагаме, няма да стигнем доникъде.
Дори да не са тези примери. С какво смъртта на Майкъл Джексън да е по-достойна за скръб, отколкото смъртта на нечий приятел, баща, леля или племенник? Един колега ми каза вчера- "Ама как така ще сравняваш ти Майкъл Джексън с някой обикновен човек"....ЪъЪъЪъ ами как наистина? Явно съм пропуснал момента, от който Г-н Джексън вече не е простосмъртен и е придобил божествен статут...Що за логика е това, че пласираните като "известни" хора са по-важни от нас, неизвестните? Откога краят на нечие съществуване стана събитие с различна важност, зависеща от това доколко съм обществено познат? Ако 1 ден се спомина аз по-малко важен ли ще съм за приятелите си, за които съм правил толкова много приживе и съм давал каквото мога, отколкото факта, че е починал човекът, който са слушали на МеПе3 плейърите си? Ако е така, просто явно съм объркал светът, в който съм се родил.
Майкъл Джексън е човек, който много добре се е реализирал в една музикална ниша и е сътворил много хитове, които ще останат и след 20 години. Браво за което, талантът си е талант. Оттам-нататък не виждам какво хората влагат в думата "уважение". Всички вие милиони фенове със сълзливите си реакции за краят на жизнения път на бележития музикант. За години в Интернет пространството не видях никой от Вас да си поства клипчета на М.Дж. , не чух никой да обяснява как това му е любимия певец и колко много е израснал от музиката му. Ничий най-любим изпълнител не бе, никой не говореше с възхищение за него. Бе обект на подигравки заради външния си вид и наклонностите си. Едно скъпо за мен момиче веднъж ми каза, че не можеш да говориш за любов и уважение преди да започнеш да харесваш самия себе си...не мисля, че Джако е харесвал себе си ако съдя по реултата...но почина и стана легенда за броени часове. И това е единственото положително нещо, което той извлече от половинвековното си тъжно съществуване.
Както се казва за мъртвите или добро, или нищо...е по-добре да бъде нищо отколкото да се излагам като мним почитател, моля Ви не го правете и Вие...
Почивайте в мир проф.Веселин Димитров и благодаря за отдадеността и реализираните амбиции!!!
събота, юни 27, 2009
Long Time No See (Дълго Време не Ви Виждам...Защото съм Кьорав) :о)
Ех, ех, ехххххххх...
Животът може да завлече човек през какви ли не места и да го срещне с какви ли не хора, но накрая пак го връща към изначалното...а именно...Блогът му :о)
Не мога да кажа, че съжалявам, че толкова време нямах време да драсна и редче тук, по-скоро ме е яд, че последните 2 дена, като имах цяла нощ и вдъхновение пред себе си, всепоглъщащият ми мързел надделя над творческото опиянение...над чернодробното ми опиянение също.
НО! Но важното е, че всичките перипетии, през които ми се налага да минавам в момента ме изпълват с идеи, които смятам да реализирам при първа възможност, така че дръжте се яко за седалките и ще отлитаме скоро пак в паралелните вселени.
Да направим една кратка равносметка на изминалия месец. Върнах се към номадския си начин на живот, срещнах нови хора, започнах нови проекти, завърших семестриално...
Ама какво? Да не сте очаквали нещо по-подробно? Така или иначе никой не чете дългите публикации, защо да си правя труда? Всъщност не е това, ами смятам, че идеята на цялото писание не е да обхвана изцяло предния месец и да Ви занимавам с работи, които отчасти знаете, бидейки мои приятели. Не желая това да е преразказ на монотонното ми ежедневие, а по скоро едно "Здравейте, отново" на хората, които ми лиспваха и тези, на които аз липсвах...Не съм забравил този си проект, нямам и намерение...Обичам да пиша и вярвам понякога, все някому е интересно да чете.
Е...седейки на измъчен пластмасов стол, в задушната стаичка на тихото мазе, гълтайки жадно от първото кафе за деня, няма как да не почуствам нуждата от малко свобода. Затова смятам да я реализирам малко на двора, а след лирическото ми отклонение мога да драсна и още нещо от сърце...даже имам и наболяла тема... :о)
Довиждане засега приятели, кийп смайлинг :о)
Животът може да завлече човек през какви ли не места и да го срещне с какви ли не хора, но накрая пак го връща към изначалното...а именно...Блогът му :о)
Не мога да кажа, че съжалявам, че толкова време нямах време да драсна и редче тук, по-скоро ме е яд, че последните 2 дена, като имах цяла нощ и вдъхновение пред себе си, всепоглъщащият ми мързел надделя над творческото опиянение...над чернодробното ми опиянение също.
НО! Но важното е, че всичките перипетии, през които ми се налага да минавам в момента ме изпълват с идеи, които смятам да реализирам при първа възможност, така че дръжте се яко за седалките и ще отлитаме скоро пак в паралелните вселени.
Да направим една кратка равносметка на изминалия месец. Върнах се към номадския си начин на живот, срещнах нови хора, започнах нови проекти, завърших семестриално...
Ама какво? Да не сте очаквали нещо по-подробно? Така или иначе никой не чете дългите публикации, защо да си правя труда? Всъщност не е това, ами смятам, че идеята на цялото писание не е да обхвана изцяло предния месец и да Ви занимавам с работи, които отчасти знаете, бидейки мои приятели. Не желая това да е преразказ на монотонното ми ежедневие, а по скоро едно "Здравейте, отново" на хората, които ми лиспваха и тези, на които аз липсвах...Не съм забравил този си проект, нямам и намерение...Обичам да пиша и вярвам понякога, все някому е интересно да чете.
Е...седейки на измъчен пластмасов стол, в задушната стаичка на тихото мазе, гълтайки жадно от първото кафе за деня, няма как да не почуствам нуждата от малко свобода. Затова смятам да я реализирам малко на двора, а след лирическото ми отклонение мога да драсна и още нещо от сърце...даже имам и наболяла тема... :о)
Довиждане засега приятели, кийп смайлинг :о)
четвъртък, юни 04, 2009
Из Размислите на Един Наркоман...
Имало едно време една вила в едно селце...да го наречем Марково.
Вилата била китна и издържана в ретро стил, нещо като ранно Рококо. Била хубава вила и стопаните й я обичали. Имало чист въздух, зеленина и все подобни бонуси, нужни на една лятна резиденция. Селцето било оживено и там кипяло усилено строителство, защото всички псевдобогаташи със съмнителни доходи трябвало някъде да изхарчат придобитите си без никакъв труд парички. Като цяло симпатично местенце със разнородни хора.
Освен за отдих вилата служела и за събирания между приятели, повечето, от които с присъствието на напитки с алкохолно съдържание. Всичко това било с цел приятно изкарване на присъствашите, а порозовяването на бузките им и завалването на говора им било чудесно бягство от обстановката и проблемите на големия град. Нашата история е точно за една такава вечеринка, в тази китна постройка насред безбрежните поля на Тракийския район.
В топлия майски ден имаше оживление- вилата щеше да стане резидент на честването на рожден ден на много добър приятел на домакина. Да наречем условно този приятел- Джо. Както много рожденни дни и този си имаше повечето предпоставки да бъде приятно парти- алкохолни агрегати, скара и фритюрник за прилежащоте им съответно кебапчета и картофки, хора с разностранно месторождение и интереси, пособия за пушене тип Наргиле, както и известно количество зелена субстанция за пушене, която придава добро настроение на тези, които имат нужда от него. И така всичко протичаше, както си протичат подобни събития- йедини, пийни, шеги и каламбури, подаръци-модаръци и усмихнати хора. Усмихнати при това без намесата на гореспоменатата зелена субстанция. И все пак няколко човека биха се радвали на интервенцията на зеления пушилист. И съответно като старо индианско племе, членовете му сами разбират кога има нужда от племенен съвет около огъня и бавно се събират в кръг, за да опитат от лулата на мира, която в случая не бе лула. След няколко завъртания на колелото на безтегловността пушилист вече няма и е време да прегледаме резултатът от неговото въздействие върху присъстващите. И тъй като времето ни е ограничено и няма да успеем да проследим детайлно промените у нашето индианско племе ще се концентрираме само на един негов член, да го наречем Макабре. Това е някаква дума от френски произход, която означава в превод "ужасен" и незнам защо нашият малък раста-приятел си е избрал точно този псевдоним, но това е друга тема. Та въпросния Макабре му трябват около 10 минути да остави субстанцията да се пропие в дробовете му и да усети чувството на лекота, за да съживи своето въображение и креативност. В този едничък момент на необуздано творчество, това дете на природата грабна един лист и почна едни под други да реди думи и словосъчетания, свързани според него с някаква логическа спойка. Ще изредя сега тези слова, защото притежавам единственото копие на листът който един ден ще струва милиони, а на Вас дами и господа ще оставя да намерите НЯКАКВА, каквато и да е логика между тях. Ако успеете и ми я обясните обещава, ще Ви се отплатя щедро :о)
Е...енджой :
Немския
Macabreto
...
Лоши
X-Men
Alian
Power Point
DVD Rec
Манерка
Радо
Network
Не го знаем
17 DC (DC трябва да играе ролята на CD)
Енот
Чаша
>Кво?<
Фотьоол
Човееееек
Ти си
Нз!
ГЛС
Прост МС не-си
Твева (По-късно поправено на Трева)
Mallboro
Plovdiv
Близо до Марково
Трактор
Картофи
...Следват подписи на няколкото присъстващи.
И така, историите до сутринта не секваха, но засега реших да занимая заетите Ви личности само с тази. Забавлявайте се и помнете, че не се гаси туй що не гори реално :о)
Слънца.
Вилата била китна и издържана в ретро стил, нещо като ранно Рококо. Била хубава вила и стопаните й я обичали. Имало чист въздух, зеленина и все подобни бонуси, нужни на една лятна резиденция. Селцето било оживено и там кипяло усилено строителство, защото всички псевдобогаташи със съмнителни доходи трябвало някъде да изхарчат придобитите си без никакъв труд парички. Като цяло симпатично местенце със разнородни хора.
Освен за отдих вилата служела и за събирания между приятели, повечето, от които с присъствието на напитки с алкохолно съдържание. Всичко това било с цел приятно изкарване на присъствашите, а порозовяването на бузките им и завалването на говора им било чудесно бягство от обстановката и проблемите на големия град. Нашата история е точно за една такава вечеринка, в тази китна постройка насред безбрежните поля на Тракийския район.
В топлия майски ден имаше оживление- вилата щеше да стане резидент на честването на рожден ден на много добър приятел на домакина. Да наречем условно този приятел- Джо. Както много рожденни дни и този си имаше повечето предпоставки да бъде приятно парти- алкохолни агрегати, скара и фритюрник за прилежащоте им съответно кебапчета и картофки, хора с разностранно месторождение и интереси, пособия за пушене тип Наргиле, както и известно количество зелена субстанция за пушене, която придава добро настроение на тези, които имат нужда от него. И така всичко протичаше, както си протичат подобни събития- йедини, пийни, шеги и каламбури, подаръци-модаръци и усмихнати хора. Усмихнати при това без намесата на гореспоменатата зелена субстанция. И все пак няколко човека биха се радвали на интервенцията на зеления пушилист. И съответно като старо индианско племе, членовете му сами разбират кога има нужда от племенен съвет около огъня и бавно се събират в кръг, за да опитат от лулата на мира, която в случая не бе лула. След няколко завъртания на колелото на безтегловността пушилист вече няма и е време да прегледаме резултатът от неговото въздействие върху присъстващите. И тъй като времето ни е ограничено и няма да успеем да проследим детайлно промените у нашето индианско племе ще се концентрираме само на един негов член, да го наречем Макабре. Това е някаква дума от френски произход, която означава в превод "ужасен" и незнам защо нашият малък раста-приятел си е избрал точно този псевдоним, но това е друга тема. Та въпросния Макабре му трябват около 10 минути да остави субстанцията да се пропие в дробовете му и да усети чувството на лекота, за да съживи своето въображение и креативност. В този едничък момент на необуздано творчество, това дете на природата грабна един лист и почна едни под други да реди думи и словосъчетания, свързани според него с някаква логическа спойка. Ще изредя сега тези слова, защото притежавам единственото копие на листът който един ден ще струва милиони, а на Вас дами и господа ще оставя да намерите НЯКАКВА, каквато и да е логика между тях. Ако успеете и ми я обясните обещава, ще Ви се отплатя щедро :о)
Е...енджой :
Немския
Macabreto
...
Лоши
X-Men
Alian
Power Point
DVD Rec
Манерка
Радо
Network
Не го знаем
17 DC (DC трябва да играе ролята на CD)
Енот
Чаша
>Кво?<
Фотьоол
Човееееек
Ти си
Нз!
ГЛС
Прост МС не-си
Твева (По-късно поправено на Трева)
Mallboro
Plovdiv
Близо до Марково
Трактор
Картофи
...Следват подписи на няколкото присъстващи.
И така, историите до сутринта не секваха, но засега реших да занимая заетите Ви личности само с тази. Забавлявайте се и помнете, че не се гаси туй що не гори реално :о)
Слънца.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
