Властта на Парите

Още една огромна пауза от Блогът се наложи да бъде запълнена. Наистина е лошо, когато житието до такава степен ти се отразява, че влияе и на такива благородни дейности като този мой проект....добре де-и мързелът! Оправдания мога да си намеря много, но ще е за добро. Пече се усилено новият адрес, където мисля да мигрирам моята блогова рожба и се надявам в най-скоро време вече да сте свидетели на напълно самостоятелният уебсайт на Моя Милост.

В крайна сметка, тънката ми идея да се отдавам на безгрижно безделие през това време, нито говори добре за мен, нито бе приета добре от малцината ми последователи.
Затова след много техни молби, заповеди, мрънкания и подканяния, седнах да понапиша туй-онуй :о)


...хрумна ми преди време, че би ми било интересно да пиша по тази тема...ако не се лъжа се падна на предварителните изпити за ПУ и ми направи впечатление, че в сравнение с темите, които се бяха падали предните години, тази като че ли доста улеснява кандидат-студентите.

Странното е обаче, че те твърдяха обратното!

В смисъл, колко трудно би било да пишеш за нещо, с което се сблъскваш всекидневно, независимо дали го искаш; средството ти за преживяване и Манна-та Небесна на мнозина. И е трудно да пишеш за това? Няма какво да се каже? Е, аз ще опитам малко да пофилософствам по темата, макар и не под формата на есе и формулирано и структурирано като за оценка. Просто ще си поговорим за парички :о)

Властта на парите...ни е насаждана още от малки деца. Колко са израсли в недоимък или пък в що-годе нормална среда, но непрекъснато са виждали родителите си, които са се лишавали, за да ни осигурят елементарни удобства. Като съвсем малки не ни е правело впечатление въобще - важното е да получим своето. С времето осъзнаваме какво точно се случва, и до каква степен това е в съприкосновение с нас самите, но тогава можем само безучастно да седим и да се надяваме родителите ни да се справят. Докато идва един момент, в който ние неусетно сме отишли на тяхно място и трябва и ние да мислим за печеленето на тъй ценния ресурс...с изключение на отделни клики, н които може и никога да не им се наложи, но както знаем аз обичам да изключвам разни частни случаи от мислите си :о)

В крайна сметка кой е готов да отрече, че парите са навсякъде. Любовта не се купува с пари? - окей, с една гола любов ше се храним и обличаме. Приятелите ни не зависят от парите ни? - а докато ги нямаме, ще намираме нови приятели отвкъщи явно, защото нямаме финанси да излезнем навън. Естествено, че това са твърде общи приказки и в крайна сметка доста спорни. Ключовото, на което се опитвам да наблегна е, че макар най-стойностните неща в живота да не са тясно обвързани с материалното ни състояние, не можем да отречем, че една стабилна среда е определяща като цяло дори за това как се изграждаме в един по-ранен стадий. Тъжно е когато по-неосигурени хора, макар и много красиви отвътре, биват човъркани от нежелана завист и злоба, покрай по-заможни такива. Ще скочите Вие, че не е така, но да погледнем нещата реално - в крайна сметка, когато си се изграждал в семейство, където част от битовите неразбории на родителите ти са били свързани с пари и в етапите, където минава детството ти (училище и т.н.) си обграждан от подобни проблеми, нормално е да се насади у теб една гнет и гняв от твоето собствено положение. Безспорно за по-силните това действа като стимул и амбиция в един по-нататъшен етап да надскочат стандартите, в които са израсли и да могат да осигурят една по-стабилна среда, за своите деца. Но пък и доста често това остава като един неизказан укор, към близките ти, което в крайна избива в отрицателни качества и постъпки.

После идват по-сериозните отношения. Разбира се, че е грозно ако една връзка се крепи на парите. Низко е и даже достойно за съжаление. Подобни взаимоотношения рядко са нещо повече от повърхностни и като цяло не се вписват в представата за любов...е поне не и в по-идеализираната и красива представа за това чувство. Но пък за тези хора няма никакво значение колко плоски и празни изглеждат отстрани. Единият е доволен, че с парите си може да купи компанията на визуално красив човек, а другият е доволен, че с тези си физически качества може да получи финансова изгода. Така че подобни хора въобще не се интересуват от Вашите критики и съжаление. Те са си в нишата, която сами са си намерили. От друга страна е целокупното население. Чувствата там естествено се зараждат по крайно различни и разнообразни пътища и често биват красиви и достойни за възхищение. В един момент обаче, бидейки с оскъден финансов ресурс, това дава отражение и на връзката Ви. Не може да изведете партньора си на някое хубаво място, влиза се в един коловоз на еднообразие (защото само с разходки за съжаление и мое, не става :о) ) , не можеш да направиш красив подарък, какъвто смяташ, че човекът до теб заслужава (въпреки че подкрепям идеята за подаръкът от сърце, ръчно изработен или просто оригинален), дори си ограничен в спонтанността си, защото често и тя изисква паричен ресурс. И тези неща се натрупват и в крайна сметка, въпреки че почти никога парите не са причината за края на една връзка, последиците от липсата им в другите сфери, са често пагубни.


Дори няма да започвам с важността на финансите в по-късен етап от живота, когато почваме сами да мислим за семейство. Ами влиянието им в образованието ни? В желанието ни да пътуваме и да се насладим на родни и чужди красоти? Така мога да продължавам и до края на вечерта. Но и аз и Вие, малцина четящи, ще се отегчим бързо :о) Мисля, че няма нужда да бъда многословен.

За да обобщя - материалното не бива да е водещ фактор в човешките ни взаимоотношения, нито в изграждането ни като личности. Но е време да спрем да се самозалъгваме и да признаем, че парите ИМАТ ВЛАСТ. Имали са и ще имат!!! И колкото по-бързо го осъзнаем и се научим да хармонизираме човешкото в нас, с нуждата от материалното, толкова по-бързо ще направим още една крачка напред към разумното си развитие. Ако Вашите родители или самите Вие имате достатъчно финанси, за да не се налага да работите и ден от живота си и сте осигурен/а без да си мърдате пръста, това е страхотно. Но ако не сте, се вземете в ръце и мислете в перспектива :о)

Пожелавам на всички Ви по една усмивка за всеки лев, който е минал досега през ръцете Ви :о)