1-2-3, та чак до 12

Ех,колко време мина от последния ми пост.
Наистина ми е кофти, защото през това време през главата ми минаха доста много неща, които исках да напиша някъде. Пък може да е било и от алкохола :о)

И все пак абитуриентските балове са виновни.
Ех, абитуриентските балове :о)
Толкова много носталгия и толкова много емоции. И все пак нищо не може да се сравни със собствената абитуриентска. Чак сам си се чудя, принципно не са много празниците, които мога да призная за наистина важни (изключая националните и някои религиозни), но Абитуриентската винаги съм казвал, че е нек'во много муцкенско събитие :о)

Не бе като се замисли човек, които могат да доставят искрено удоволствие на един родител (откак живея на квартира май доста носталгия ме е хванала по това родителско тяло и прекалено много взех да съм на тяхна страна) - аз ги виждам 2 - когато изпращат детето си към Дъ Риъл Лайф (Аборигенската), и когато го виждат вече сериозен човек със спътник в живота (Сватбата). Хронологично погледнато мен ми се случи да разгледам в блогчето първо сватбата, така че хайде да обърнем внимание и на актуалните доскоро балчета.

Най-общо погледнато не съм голям привърженик на циркаджийските сбирки с много тълпи на едно място, роднини, които виждаме максимум пет пъти в живота си и всички ти се качват на главата. Ама точно на това събитие всичко ми се вижда толкова по-шарено и весело, че мога да пренебрегна своите предразсъдъци по темата. И в крайна сметка се отпускаш и се наслаждаваш на неща, на които не си и подозирал, че можеш. И контактуваш и се радваш на полупознати хора, с които никога не си имал много общо. Прекарваш часове в широка усмивка (дамите дори не мислят за бръчките, които ще им причини тази интервенция :о) ). А отвсякъде щракат яко светкавици и се чувстваш като на пет годинки, когато лелките ти щипкат бузките като те видят. Цирк, братче :о) . И все пак е несравнимо. Хора, с които сте били 5 години заедно, независимо дали сте се харесвали или не, сега виждате в съвсем друга светлина (поне външно), официални и нагримирани и накипрени все едно отиват на панаира в Горно Крушево. И въпреки всичко, цялото преживяване си остава уникално в живота на почти всеки човек.

Винаги можеш да се абстрахираш от неприятни субекти, от отблъскваща музика или от пиянски изцепки (освен ако не ги правите самите Вие, това е готино да не кажа задължително за всеки уважаващ себе си аборигент). В крайна сметка, колкото и да си живял сред купоните или пък си бил яко ограничаван това е твоята вечер да правиш абсолютно каквото си искаш и да не търпиш укори, заради това. Е естестествено не е ок да прекаляваш, но като цяло си в пълното си право да се размажеш яко.

Да ударим и едно резюменце на тазгодишните ми абитуриентски похождения :о)

Първо споделих радостното събитие с една много мила на мен девойка, която естествено както си е приказката "нашто си е най-убуу", така и тя си беше кажи-речи най-запомнящата се сред кифлите, на които се нагледах докато я чакахме. Това ми напомня да Ви споделя. Абе, не че ние сме били нещо особено ама имам чуввстото, че тука в последните 1-2 години абитуриентите стават все по-постни и еднакви. И ние не бяхме върха на оригиналността ама все имаше доста хора, които показаха стил и оригиналност. А тази година що да видя- върволица от почти еднакви бели, сиви и черни автомобили и джипове, сума ти еднакви прически, еднакви грознокафеви солариумни тенчета и продължение на тенденцията най-пълничките абитуриентки да са най-разголени. Тържество на материята дет' се вика. Ама хайде да не се отплесвам. Изпратихме си красавицата и аз трябваше да ходя на работа. Ама пък свърших точно сутринта, че да ида да видя на какви маймуни са се направили и за мое разочарование само ескорта на абитуриентката са бяха направили на кирки, ама пък за сметка на това бяха пили и вместо нея като че ли :о) Но пък вместо да си ида да спя след нощна смяна реших да си я видя първо щото си ми е на сърце нали и след това да положа морна снага, нали :о)

И оттам като се почна, леле-леле. Легнах си към 10 и до 12 бях събуден поне 4 пъти за най-безсмислените разговори по телефона евър. И както се оказа в единия дори са ме поканили на аборигенска и мене...в София...айде в Нови Искър де, ама то като София. Това го осъзнах около час по-късно и си викам, що пък да не. Навързах се столичните контакти и хванах едно влакче на другия ден и айде у Голямуту Дубрутру.

Там както винаги пълна кочина, хванах парашутката към Нови Искър и айде на парти. Отново нашто девойче блесна (тя откак си я знам си е блестяла де *намиг* ) в скромно парти в тесен кръг (от трицифрено число хора лол). Оказа се че софиянци са сбъркани и откъм този празник. Айде мога да приема, че след дискотеките не се качват на тепе просто, защото нямат такива, а си ходят по къщята (което не е много иновативно ама хайде), обаче не можах да схвана смисъла да не ги изпращаме до хотела а до някъде си другаде, защото хотела им бил за бала. Еми че нали и ние сме там за бала уе оооооу. С каква логика...боже-боже...главата ми не го побира (а тя е голяма и празна). Отидох аз при друзята в Студентски Град, което не бе много обмислено от моя страна, защото отидох в София недоспал и пих, а отивайки в Студентски Град трябваше да се сетя, че нито ще ме оставят да спя, нито да спра да пия (окей за второто нямам против). И така като се почна и 2 дена...трябваше да е 1 ама то никога не става както трябва май. Е така си е, като си на чуждо място слушаш и изпълняваш. Не е и като да съм се дърпал много. Абе два дена доволно мазало. Дори сутрин умирах за кафе и пак, по необясними за мен и за Вселената причини, хващах бирата. Смогнах да видя и прекрасната абитуриентка макар и за малко и недостатъчно (тя си знае какво мисля по въпроса) и като цяло успях и 2 пъти да се изгубя из София, ама то това си е нормално с тази нейна всеобхватност...пф. Успях някак си да се отскубна от лапите на моите домакини и се хвърлих във влака за Пловдив, защото работата отново ме зовеше.

Да бе, някаква работа. Пристигам и час по-късно на изпращане на драгия ни приятел Джомата. Ех, порасна и той пред очите ми. Сякаш бе ей толчаво (показвам с ръце) парче месо като го видях за първи път. И той станал харен момък по случая. Нямаше как да е и иначе, той е супер човек ама незнам дали го осъзнава. Ако не-негова си загуба. Ама пък точно него нямаше как да не го уважа. И докато обяснявах, че няма да пия, защото работа ме зове, успях да излея няколко уискита и 1 ракийка в жадното ми, от жежкото слънце, гърло. Малшанс де, добре, че не е прецедент това при мен та отивайки на работа това не повлия на Коефициента ми на Полезно Действие. С идеята, че в 03:00 свършвам и продължавам, докъдето той е откарал. Предварително не пропуснах да му обясня, че ако мисли да не се намаже както маслото се маже на филийката ръжен хляб, въобще да не се захваща. Към 03:00 отидох да си го нагледам, но той не бе послушал съвета и изглеждаше прекалено свеж за аборигент от моята школа. Затова се наложи да го побутна към бездната на алкохола и към сутринта, докато дойде времето за тепенце, той си беше доволно омаскарен. Ех тепенцето след Абитуриентските. Просто е прекрасно. Полуумрели и умрели хора по камъните, абитуриентки, които вече не могат да си отворят очите и разни групички като нашата топлеща се с високоградусови напитки. Ех, ех, че ми липсва. Софиянци могат да си изядат чорапите от яд, че си нямат тепенца просто.

Накратко казано и след това не спах много преди работа, а днес пък трябваше да имаме и събрание в работата и един мазен наглец в ПУ ми взе рушвет за оценка (но това е отделна история, над която мисля да се гневя в близките ми постове). И каква е равносметката- почти седмица с по 3-4 часа сън максимум и една седмица, в която упорито карах черните си дробове към град Цироза. И толкова много си струва. Не бих го изпуснал за нищо на света.

Затова не пренебрегвайте това събитие хора. Избухнете силно, защото идва по-кофтито част от съществуването ни и не се знае кога ще можем пак така. И може и аз да съм се съмнявал, че идва сериозното, но сега, 4 години по-късно смея да твърдя, че още много неща ми минаха през ръцете и доста пъти се опарих преди да осъзная, че вече я няма баба да ми мие окървавените колена и ги няма мама и тате да ме водят на разходка в парка. Насладете се на тези мигове, хора. Аз пък ще се наслаждавам с Вас. Отново и Отново. Благодаря Ви, че ми предоставяте тази възможност.

Огромно благодарско на Дидка, Сони и Джомата, които с тази една седмица ме върнаха назад 4 години. Носталгията е огромна, но преживяванията със скъпи хора са способни да я оставят на заден план. За мен бе чест и удоволствие да споделя с Вас празника Ви.


1-2-3-4-5 и бам пиян в канавката... :о)