Въпроси без Отговори: За Шансовете и Възможностите

Много ми е странно.
Как може толкова да искам да пиша за неща, които надали и сам разбирам?
Защо трябва да се опитвам да разреша неща, за които не само надали някого го е грижа, ами и понякога са неразрешими?
Защо, за Бога, дори тази измислена рубрика трябва да се казва "Въпроси без Отговори" ?

Много често имаме моменти в живота, които не искаме да свършват. Хора, случки, преживявания, които до такава степен са ни накарали да се чувстваме невероятно, че сме били готови да загърбим любопитството за бъдещето, само и само да замразим този едничък момент във вечността. И краят им е дошъл, дали мигновено като ярката светкавица, прорязваща прохладната лятна вечер, или леко и постепенно няма особено значение. Моментът си е отишъл по една или друга причина. Е-това вече има значение. Защо това винаги е изглеждало толкова маловажно на хората? Защо винаги само крайния резултат да е важен? Как можем да анализираме и да си вземем поука от ситуацията ако имаме само един резултат? И тези отнесени мисли ме доведоха до идеята за днешната тема.

Съжалявам ако вече става досадно или репетативно, но хайде пак да разиграем една ХИПОТЕТИЧНА ситуация. Току що реших да изумя и себе си и на средата на изречението, го изтрих и реших да обърна ситуацията, и за да избегна линчуване поради сексизъм, ще се опитам да разиграя историйката си от обратната страна. Да, днес ще бъда момиченце :)
Та така, ситуацията - момиче обича момче, обратното изглежда вярно, уравнението се нарежда супер, и БАМ! , момчето се дръпва назад. Ох, сега гледам и си се чудя, наистина съм много стереотипен с тези си формулировки. Да ги оставим настрана тия двамата. По-обща ситуация. Вие сте били във връзка и всичко е приклюяило. Няма какво, няма защо, просто се е случило. Може да са хиляди неща. Може Вие да не сте това, за което са Ви мислили, може да има друг/а, може всичко да е било една голяма грешка. А ако причината е несигурност? Несигурност, че Ви разделят километри. Несигурност, че не могат да Ви дадат, това което Вие давате. Несигурност, че точно Вие сте това, което са търсили. Сега ако бях целокупната част от дамското население на света щях да си напраа едно пълно хороскопче и вероятно асцендента ми и подредбата на планетите би издала тази черта от характера ми, ако я имам, но за съжаление разбирам от астрология, колкото и Баба Алена и Леля Светлина. Демек хич :). И дамите да не ми се обидят сега. Знаете, че имам странно плосък и дебелашки хумор.

Кога точно човек може да прецени, че един вид е "изпуснал птичето" ? Трябва ли да стигнем залеза на съществуването си, за да погледнем назад и да си кажем -"Ако тогава бях постъпил другояче сега щеше да е различно". Вярно е, че различното не винаги е хубаво, но ние това няма как да го знаем. Защото никога не е случило. Защото никога не сме изживяли докрай този момент. Дали е правилно да оставяме несигурността на човека до нас да вземе връх и да победи и самите нас? А може би самите ние не сме били достатъчно силни, за да докажем на този човек, че сигурност се гради с времето, а дотогава вместо да се затормозява със съмнения може да се наслаждава на всеки един миг, който се опитваме да му предоставим. Самата ситуация отново е много спорна и накрая ще бъда обвинен в следване само на една сюжетна линия, ама пък и от друга страна всеки мрънка, че пиша много дълги неща. Абе като се замисля защо ме четете бе. Мога и сам за себе си да пиша и накрая май така ще стане.

Втори шанс? Малки пролуки, в стената на съмнението? Какво означават тези неща за нас? За някой означават надежда, светлина, ясна визия за вътрешните щения. За други означава само болка, невъзнаградено търпение, потискане. За трети просто не съществува. Винаги съм имал смесени чувства към третите. От една страна им се възхищавам, защото имат силата и твърдостта да отстояват решенията си. От друга ги съжалявам, защото точно тази убеденост често е само външна и въпреки вътрешните им желания те се държат непоклатимо, която твърдост по някое време, неусетно се е превърнала в инат.

Никога, никога в този ми живот и в това ми човешко въплъщение не ще оставя съмнението да диктува решенията ми!!!

И това е едно от малкото неща, които ще заявя със сигурност за себе си. Всеки човек заслужава да намери щастието си. И или е щастлив или не е. В тази ситуация няма сиво- всичко е черно и бяло. Не може да си щастлив ама нещо си там да ти липсва, и ти не знаеш какво е, но знаеш, че го няма. Човек подема всяко подобно начинание с идеята то да му донесе щастие. И докато не е сигурен, че е обратното, тои няма право да го прекратява. Това е несвършена работа. Това издава непоследователност и несериозност. Не бъдете повърхностни хора, моля Ви. Ако искате пари, следвайте си ги, ако искате мускули-търсете си ги. Ако това ви носи щастие окей, но си водете делата докрай. Сори, че станах малко рязък, не ми е в стила, но кофеина, жегата и тежката музика, ме карат да бъда болезнено циничен и откровено арогантен. Защото тук, затворен в това ми малко виртуално пространство аз МОГА да Ви давам съвети, аз МОГА да Ви дам една друга точка. Аз МОГА и ЩЕ го направя.

Мисля, че това, на което се опитвам да наблегна е идеята, че един малък период на размишления и преценки е много по-добър вариант от едно спонтанно решение, в което не сте 100% убедени и в крайна сметка дори да не се обърне и да донесе нещастие на Вас, ще донесе някого другиму. В 9 от 10 случая връзки, които са минали през раздяла и повторно събиране, са много по-изхабени и безсмислени от връзки, минали през много премеждия и трудности, но оцеляли. Остават толкова много съмнения и неизказани въпроси, които в крайна сметка водят до промяна в поведението и характера, които изкривяват трезвата ни преценка и ни правят непълноценни да изживеем втората си възможност. И все пак има и хора, които са успели. Но и те са минали през тъмната пътека на неяснотата и хилядите въпроси-"Защо?". И все пак някои връзки имат нужда от това. Но не се лъжете, че времето за размисъл и изясняване на желанията ни е по-лесен, когато сме сами. Често е много по конструктивно ако човекът е до нас и ние вземаме решението си в движение.

Стига любов! Така е със всичко. Дори прошката е втори шанс. Това да се усмихваш, когато те боли за някого - това е втори шанс, шанс да разбереш, че този човек наистина е бил достоен и е оставил следа в твоето съзнание. Изживявайте всеки момент пълноценно хора. И в крайна сметка поуката е - грижете се за щастието си и не го покварявайте със самовмешени параноизми, от дълбините на сложно устроената ни 21-грамова душа. Нещата често са по-прости отколкото изглеждат. И то не защото наистина е така, а защото от нас самите зависи да си ги представим такива. И като имаме твърда позиция, не остава друг избор, освен да се опростят. Мислете преди да се хвърлите презглава в тъмната пещера. Импулсивността е много ценено от мен качество, но го използвайте с мярка все пак :)


Бъдете слънчеви като времето навън (сън) Благодаря Ви!