Сезонът на Айляка

С появата на първите срамежливи зачатъци на слънце и топлинка днес официално открих Сезонът на Айляка, Излезнахме посемейному (със съквартирантчетата) на тепенце, полочихме малко биричка, поиграхме малко хек, общо взето все някакви съвсем незначителни нещица, които всъщност могат да внесат толкова много смисъл в един толкова застоял и еднообразен живот, какъвто до определена степен се самоопределям, че водя. Пък и имах донякъде нужда да се разсея. Опитвам се да изразя положителната си емоция от това, че лятото идва. Толкова хубав сезон е това. Толкова шарено става всичко. Дори хората стават по-шарени. Природата е уникално нещо, толкова е пъстра и различна, няма нищо покварено в нея. Поне докъдето не е засегната от човешкия фактор. А слънцето зарежда с толкова енергия. Дори мислейки за него се усмихвам. Усмихвайте се на слънцето, бе хора. И то се усмихва на Вас. Проблемите няма да изчезнат, тъгата и сълзите може и да не секнат. Но усмивката Ви може да направи и най-тежката ситуация по-лека. Заредете се с емоция и мислете за всички топли и зелени дни, които ни чакат. Замислете се за морето и игривите му вълни, за ледената биричка под жаркото слънце, за топлата прегръдка на човека до Вас на фона на залеза. Уникално е просто. Ето даже и аз си загубих граматиката в търсене на суперлативи за тази бонбонеста ситуация. И дори това, че знам, че голяма част от лятото ще ми мине в работа, затворен в хладен офис пред компютър докато навън хората попиват всеки слънчев лъч не ме депресира. Напротив-точно поради този факт смятам да се опитам още по-жадно да извлека всичко възможно от нищожното време, което ще мога да отделя за себе си и за другите хора. И макар в момента да се чувствам по-сам отвсякога, да ме боли за...абе за моите си проблеми..., се изпълвам с надежда,че всичко може да се оправи. Ще се боря докрай, за да постигна щастието си и състоянието, в което бях преди. И цялата тази сила се поражда от толкова малки неща. Неща, за които, в забързаното си ежедневие, повечето от нас дори нямат време да им обърнат внимание. А те са толкова чисти. Дано ги запазим чисти. Те си заслужават. Щом са способни да променят настроението ни и начинът, по който гледаме на живота си, значи заслужават даже и повече. Не се затваряйте в себе си, не ставайте роби на апатията и социалния натиск, просто се отворете към съвсем първичните желания да релаксирате и...да не правите нищо. Физическият и душевен комфорт, който следва е точно това, от което понякога имаме нужда. Защото животът рано или късно ще ни върне в забързания кръговрат на препятствия, стрес и разочарования. Уловете малкото моменти, в които Той е забравил за Вас и се поизлежавайте за негова сметка. На всички ви пожелавам до есента много такива красиви моменти, много свобода, много сърцеизпълващи моменти и много-много-много усмивки. Ако имате с кого да ги споделите-не се колебайте. Ако нямате...ами потърсете, кой знае, може да е толкова близо. А на себе си...пожелавам абсолютно същото. Знам точно на кого искам да дам тези моменти и ще направя всичко възможно да реализирам пролетта/лятото си с тези хора. А утре като се събудите, потъркайте сънено очички, поизплакнете се и си отделете малко време на тераската с кафенце/чайче/сокче и любима музика за фон и се презаредете за това, което Ви очаква. Знам, че аз това ще направя :)