Въпроси Без Отговори:За Класите и Вселенския Заговор

Минаха няколко дни, в които имах време да премисля с какво да започна първата си сериозна публикация, пък и поначало стартът е най-труден и накрая си казах, че така или иначе е без значение дали ще пиша за етническите проблеми в Пакистан или за философските течения на Кант, защото така или иначе това са просто думи...в най-добрия случай ще направят впечатление някому преди , в крайна сметка да потънат дълбоко и да бъдат забравени...

Принципно винаги съм смятал, че ще започна това си начинание, пишейки за последното момиче, с което имах щастието да бъда, макар и за твърде недостатъчно време, но снощи, между безсмисленото циклене пред компютъра и релаксирането с биричка в парка осъзнах, че може би още не съм готов за това. А пък и си имам едно наум и не искам да предизвикам съдбата. Но пък мислите за Нея ме наведоха на едни мисли, които дълго след като положих снага на неудобното си, издънено легло със скъсани пружини, се лутаха в главата ми.

Някога замисляли ли сте се дали съществува такова нещо като класово разделение между отделните типове хора? Не говорим за богатство/бедност или социален статус, а по скоро по-плиткия вариант - за чисто визуално разделение. Тук не се изразих много ясно, затова ще се опитам да перифразирам. Да се абстрахираме от тъй модните в последното десетилетие случаи на реализиране на поговорка "хубавите ябълки прасетата ги ядат" , по простата причина, че прасетата имат коли и за разлика от обикновения домашен любимец не само шофират, но и шофират лъскавки коли с никелирани джанти. Та ако възприемем една съвсем нормална ситуация, ще се опитам да се поясня малко по разбираемо за широката аудитория (визирам всички 10на човека, които може би ще я прочетат тази скалъпена статийка). Значи за познатите ми хора не е тайна, че аз съм на моменти дори прекалено самокритичен към себе си визуално, понякога и не само, но пък тези мисли не са породени от елементарно кокетничене с цел да те убедят в противното, а просто са основани на реална аргументация. Приемаме, че аз съм един младеж, хайде, на средното ниво. Скоро се замислих и с нескрит интерес открих, че прилично голяма част от момичетата, с които съм имал по-близки взаимоотношения или е имало дори краткотраен флирт са били, според общоприетите стандарти, до голяма степен красиви и харесвани от широката аудитория. Естествено трудно мога да приложа такъв стандарт, засягайки проблема с различните вкусове и различните възпрятия за красиво, но като цяло приемете на доверие, че много от тях са били твърде симпатични и добре сложени :) ... В един момент, по един или друг начин, взаимоотношенията ми с тези хора са приключвали поради всякакви причини, предимно неоснователни. Тъй като наистина избягнах далеч от темата ще обясня какво се опитвам да кажа. Дали е възможно да има все пак една невидима бариера, която позволява на двама човека от , вака дефинираните от мен "различни класи" да се съберат, но не им позволялва да останат заедно за дълго? Дали е възможно Вселената да дава шанс на "малките" хора да почустват щастието от това да изпълнят визуалните си възприятия със съществото до себе си, но с ясната идея, че това няма да продължи дълго? Като казвам малки хора в никакъв случай не се опитвам да кажа, че външния вид разделя хората на "големи" и "малки" , а просто аз използвам това определение за целите на днешната ми мозъчна главоблъсканица. Всички сме били свидетели предполагам на ситуация, в която в крайна сметка виждаме момчето от долната класа, което може да има много ценни качества и завършва с момичето от същата класа, която "може да не е първа хубавица, но наистина е добър човек и се разбираме прекрасно". В последствие момчето остава завнаги с това момиче...това по никакъв начин не е лошо...двама качествени хора са намерили себе си. Но как се е стигнало дотам? Дали момчето, наранено прекалено много пъти от горната класа не се е примирило до такава степен със съдбата си, че се е предало на Вселенския заговор и е влезнало в коловоза на собствения си предначертан от него път. А дали момичето от долната класа не е било унижавано, мамено и лъгано от самоопределилите се "плейбои", които с държанието си не са я накарали да мисли, че за нея пътеката може да води само към обикновеното момченце, уединено в комфорта на собствения си свят, където е останало място само за такива като нея... Много хора биха възразили като цяло на цялото това разделение. Аз не се опитвам да кажа, че бидейки с визуално привлекателен човек сичко е перфектно. Най-малкото опитът ни учи, че прекалено красивите хора, губейки се в идеята на красотата изоставят зад себе си духовната такава и остават кухи и празни отвътре. Моите дилеми се отнасят по скоро към един идеализиран свят, в който приемаме по подразбиране, че откъм душевност всички сме равни.

Но да се върнем на въпроса... Който от Вас някога е бил в подобна ситуация, с подобен човек добре знае рисковете на положението си. Вашият партньор бива постоянно ухажван от всякакви образи, за които няма святост в избора на един човек да бъде с друг, в главата Ви кръжат убежденията, породени от чувствата Ви към този човек, че той ще Ви е верен, но накрая и те се разбиват в стената на Съмнението. Този цикъл в главата Ви води до необоснавани реакции, паранои и като цяло неподходящо държание. За някой хора това дори е краят на пътешествието с влакът "първа класа" . При други мъчението продължава с вътрешната борба "аз достатъчно ли съм красив/умен/забавен за нея/него", "какво мога да и/му дам аз, което другите не могат", "защо всъщност тя/той е избрал/а да бъде точно с мен". Разрушителното действие на тези въпроси бавно ни води към насаждане на понякога нереални комплекси. В крайна сметка изходът почти винаги е един и същ, защото няма ясно изразено правило за всичко. Дали Животът се опитва да ни научи, че всеки трябва да си знае мястото или поуката е, че неуверените хора не успяват да реализират мечтите си? Или всичко се дължи на това, че красивите визуално хора, имат повече свобода и възможности от не дотам толкова надарените? И в крайна сметка в един момент искат да реализират тази свобода и вече не искат да бъдат притискани от оковите на връзката с един човек, била тя и дългосрочна? Толкова много въпрси могат да се извлекат от една толкова простичка ситуация. А всъщнот по света има толкова повече щастие отколкото мога да си представи моята скромна личност.

В момента се чувствам малко като една модерна Кари Брадшоу, захапал надъвкана вече цигара, седящ пред монитора, гледайки мигащия курсор на мишката и задаващ въпроси, на които много хора дори нямат нужда да си отговарят. Защото както и при нея, докато аз си пълня главата с щуротии за Вселенския Заговор, хората навън си живеят живота пълноценно, наслаждават се на пролетното слънце, и се усмихват при вида на цъфналите клонки. А вероятно точно като нея и аз имам още много път да мина, да мина през всякакви странни връзки преди да осъзная, че съм минал 30-те и съм се озовал отново сам, пред прашния монитор, опитвайки се да реша проблемите на другите без да обръщам внимание на своите собствени. Тъжно е донякъде. Но пък все някой му е предначертано да го прави. Светът има нужда и от такива хора, които с типични, захаросани и украсени думички, да успокояват другите, че и утре ще има слънце и нови възможности пред тях. Дали всеки си има роля и чувства щастие, чак след като го осъзнае и приеме незнам. Но пък знам, че и тъгата има своята красота. И че дори обграден от стените на собствената си кутийка можем да пуснем слънцето и да му се радваме. Дори да има класова бездна и въпреки волята си не успеем да я прескочим, можем да дадем толкова много на хората от нашия бряг.

Отпивам последните остатъци от кафе по чашата и се надявам на бъдещето. Светлината още се процежда през замъглените прозорци на моят Оптимизъм, а Волята и Надеждата още не са си хванали багажа, за да пътуват към друг, който ги иска. Това ме кара поне мъничко да смятам, че мога да излъжа Съдбата. И да бъда щастлив с когото искам, по начина, който ми е нужен. А докога ще успея да съхраня всичко това в мен незнам. За момента всичко е в моите ръце...всичко и мъничко късмет. Пък ако не съм бил прекалено греховен, то Вселената ще ми удари едно рамо. Пък после да ме оставя да се оправям сам :)

Благодаря Ви за вниманието приятели...Успешен ден... Енджой Лайф :)