Менделсон...

И те си казали ДА...
А после живяли щастливо до края на живота си...
Е да, принципно така завършват много, много приказки, но пък живота предлага хепиенд и на много от своите истории. Но искам да се фокусирам по-скоро точно на момента, където свършват тези приказки. Защото в реалността там започват много от тях.

Преди няколко дена имах честта да присъствам на една такава церемонийка и там, между кълбетата дим и веселата глъч се вдъхнових да си излея пак мислите, които ме налягат при тези екзистенциални събития. Както и при много други въпроси, и тук чувствата ми отново са смесени. Тук е момента гузно да наведа глава и с половин уста да се извиня на всички девойки, на които някога съм вярвал, че зодиите и астрологията като цяло са пълни бабини-деветини, защото по друг начин не мога да си обясня тази ми черта освен с факта, че съм Везни. Но да оставим моя астрален хороскоп за друг път и да се концентрираме на темата. Много е странно чувството да съм на сватба. Вие сега сигурно се подсмихвате с насмешка ама аз съм малко новак в тази сфера - кажи-речи направо за втори път съм бил на сватба през живота си. Така че простете ми ако скромната ми персона се превъзбужда от тези паметни моменти. Та се замислих аз за този тъй паметен момент в живота на двама влюбени. Не искам да изпадам в клишета и тривиалности като се обяснявам за това каква тръпка е да се вричаш завинаги на един човек, да му отдаваш себе си и т.н. Това не само е тема на друг разговор, а и не мисля, че съм достатъчно зрял да мога да дам интелигентно мнение. Ще се концентрирам върху самото преживяване от един такъв паметен ден.

Първата мисъл, която ме откъсна от любимото ми занимание - интоксикацията с неприлични количества алкохол , бе че всъщност този ден не е само за двама души. Да, естествено, че всички сме там, за да почетем тези хора, но замисляли ли сте се за хората в сянка на една сватба. А именно - родителите на щастливата двойка. От оскъдния си опит в сватбоходенето *:]* забелязах, че нищо не може да се сравни с еуфорията, която изпитват тези възрастни хора, докато гледат как децата им започват заедно общия си житейски път. В никакъв случай не твърдя, че за младоженците сватбата не е толкова специална, но при тях нещата са малко като на абитуриентските ни балове навремето - всички погледи са вперени в нас, всичкото внимание е за нас, всички искат да ни снимат и я цялата тази суматоха на нас ни остава време единствено да мислим всичко да мине гладко и да оправдаем очакванията на всичките ни роднини и приятели докато сме изкривили лицата си в една непрекъсната усмивка. За мен сватбите изглеждат точно по същия начин - и както родителите ни са ни изпращали към хотелите с нескрита възхита тогава, а в сърцата им се е таяла скрита (или нескрита) гордост и надежди за нашето бъдеще, така и един ден най-голямата им радост ще бъде да ни изпратят до олтара и да ни предадат грижите си в ръцете на друг. Наистина съм убеден, че ако живот и здраве един ден не ми се случи, няма да мога да си представя каквто е усещането. Но ако успеем да избегнем мъничката доза тъга, която носят тези мисли е много забавно изживяване да гледаш как възстаричките хора като за последно се раздават на дансинга и показват чак шокираща доза енергия. Не аз наистина не мога да си представя кога повечето от нас ще видим родителите ни да танцуват ако не на сватбата ни. И то как танцуват - аз с ръка на сърцето заявявам, че толкова жизненост у хора на тази възраст, мачкани ежедневно в продължение на десетки години, просто ме изумява. Все едно съм видял циганче пред мен на опашката за тока.

А аз се чувствам такова хлапенце при такива събития. Полуприкрит под сакото и панталона си, с една съмнителна елегантност , се сливаш сред другите хора и съумяваш да ги наблюдаваш скришом. Купчини двойки се гушат сладникаво, бременни жени обсъждат бъдещите си планове с очакваните им бебоци, възрастни хора си спомнят младините и един през друг хвалят децата си и цъкат доволно с език за младоженците. Тази шарена групичка от хора се омешва по един такъв начин, че дори да си отишъл самотник като мен на това място нямаш време да се потиснеш от това, че нямаш някого до себе си и просто седиш и се наслаждаваш на цялата олелия.

Затова обичам сватби. Мисля, че знаех , че ги обичам още преди да присъствам на първата си такава. Просто си бях изградил една представа за бракосъчетанието, най вече от захаросаните като памук пред цирка холивудски филми, която в крайна сметка не излезна истинска, но пък истината ми се понрави даже повече. Защото всичко бе много по-автентично, много по-близо до реалното, цялата ни красива поредица от ритуали и традиции ме карат да се радвам, че съм израснал в такава непокварена обстановка и съмк бил възпитан от хора, ценящи тези традиции. А Вие дами, които вероятно ще прочетете тези редове знайте, че не е било само ваше преживяване като сте били малки да си фантазирате за този ден и за цялата съпътстваща го феерия от картини и звуци. Много мо0мчета също са го правили. Само, че за тях не е мъжкарско да си признаят...Ама мъжкарството ще е повод за друга моя публикация... Засега мога само да Ви пожелая да бъдете щастливи и да не забравяте ценностите, с които сте били закърмени. Лека вечер приятели :)